Как трябва да е организирано знанието
в мениджърската наука:
 под формата на теории или  на методи?

 

Стюърт Ампълби

 

"Ако искаш да знаеш, научи се как да действаш."

 Хайнц фон Фьорстер

 

Резюме

Философията на науката по традиция приема, че знонанието трябва да бъде организирано под формата на теории. От теориите могат да се получат твърдения, които могат да се проверят чрез експерименти. По-голямата част от получените от теориите твърдения са от типа "ако...,то..." твърдения. Например, ако прроменливата "А" нараства, какво става с променливата "В" при положение, че всички други променливи са константни величини? Философът Е. Сингър Младши обаче предлага алтернативен начин на организиране на знанието под формата на отношенията "производител - продукт". Тази идея е защитена от двама негови студенти - Уест Чърчил и Ръсел Акоф. Дали знанието да се структурира под формата на теории или на методи, е свързано с въпроса, дали съществува коренна разлика между естествените и социалните науки. В противовес на доктрината на Карл Попър за единството на метода настоящата статия предлага аргументи в полза на идеята, че структурирането на знанието под формата на методи е подходящо за приложните области, най-вече за мениджмънта, където голяма част от задачата е да се постигне съгласие между група субекти, притежаващи знание, по въпроса за правилната поредица от действия.

Философски позиции в едно училище по мениджмънт

За разлика от повечето академични статии разбирането на настоящата статия изисква обяснение на социалния контекст, който я  породи. Аз чета курс по философия на науката на докторантите в Училището по бизнес и публличен мениджмънт при Университета "Джордж Вашингтон". Този курс по философия на науката е единственият курс по философия, който много от тези студенти ще вземат, преди да получат своята докторска степен. В този курс обясняваме на нашите студенти,  че преди да станат докторанти, те четат книги, придобиват знание и го използват за изпълнението на различни задачи. В една докторска програма обаче от студентите се очаква да допринесат с нещо към знанието в техните области. Така че, що е знание? Как е организирано то? Как се прави принос към знанието?

Както може да се очаква, различните преподаватели, членове на факултета, отговарят на тези въпроси по различен начин. За да помогна на студентите-докторанти да разберат различните гледни точки, с които ще се сблъскат по време на кариера си в докторската програма, аз съставих диаграма, представяща виждането ми за основните гледни точки сред преподавателите от факултета в Училището по мениджмънт при Университета "Джордж Вашингтон". Фигура 1 показва, че в общи линии съществуват три групи, които се борят за влияние в рамките на докторската програма. Преподавателите от факултета се разполагат в една от тези групи в зависимост от това, как отговарят на два въпроса.

Първият въпрос е: "Има ли разлика между естествените и социалните науки?".  Карл Попър казва, не. Той предлага доктрината за единството на метода и твърди, че методите, развити в естествените науки, могат да се използват и в социалните науки. Това е гледната точка на мнозинството от преподавателския състав на факултета в рамките на Училището по мениджмънт при Университета "Джордж Вашингтон". Преподавателите от факултета по финанси са силно убедени, че Попъровият възглед за конструиране на знанието трябва да ръководи дисертационното изследване. Една по-малка, но звучна група от преподаватели заявява, че има, и трябва да има, разлика между естествените и социалните науки, тъй като социалните системи сес състоят от познаващи субекти. Повечето от тези членове на факултета преподават или организационно поведение, или публична администация. Макар че онези, които отговарят с “не” на първия въпрос, са мнозинство сред преподавателския състав в Училищепо по мениджмънт, онези, които отговарят с “да”, упражняват контрол върху докторската програма. Съответно, студентите се насърчават да проявяват творчество и експериментират с методите на изследване. В резултат на това имаме голямо разнообразие от типове дисертации.

Онези обаче, които вярват, че съществува разлика между естествените и социарлните науки, могат да зададат и втори въпрос, а именно: "Може ли философията на науката да бъде пренебрегната?"  Повечето от членовете на факултета, които отговорят с "да" на първия въпрос, отговарят с “да” и на този въпрос. Те са повлияни от Пол Файърабенд(1988). Според тях класическата философия на ануката е развита, за да бъдат разбрани физическите системи. Но понеже ние се опитваме да разберем социални системи, които се състоят от познаващи и конкуриращи се субекти, в случая философията на науката може много малко да даде. При това положение можем да попитаме, с какво тези преподаватели биха заменили философията на науката, за да направляват студентите-докторанти при разбирането на природата на знанието, проверката на теориите и така нататък. По този въпрос те почти нямат какво да кажат, освен да посочат литературата, описваща голямото разнообразие от извършените в социалните науки изследвания(Morgan, 1983). Аз лично отговарям с "не" на втория въпрос. Според мен правилният начин да се отговори на ограниченията на настоящата философия на науката е нейното разширяване чрез добавянето на едно ново измерение - степента на внимание, което се обръща на наблюдателя. В няколко статии съм писал за тази гледна точка, която често се нарича конструктивизъм или кибернетика от втори ред.(Umpleby, 1990, 1992, 1997).

Фигура 2 представя възгледа, който защитавах при философските дебати в рамките на докторската програма в Училището по метиджмънт до преди няколко месеца. Освен философия на науката обаче аз преподавам и няколко други курса по мениджмънт. Преподавам история на мениджърската мисъл, методи за подобряване на качеството, системно мислене и между културен (cross-cultural) мениджмънт. През изминалите 25 години, в които преподавах мениджмънт, разбрах, че практикуващите мениджъри проявяват много малък интерес към теории. В светлината на техните непосредствени задачи теориите им се струват далечни и абстрактни.

Има два начина за обяснение липсата на интерес към теориите от страна на мениджърите. Можем да предпочетем да вярваме, че учените с право структурират знанието под формата на теории, и че мениджърите нямат интелектуална нагласа към тях. Или можем да решим, че мениджърите най-добре знаят как да структурират знанието така, че то да съответства на целите им и че философите все още не са изяснили по какъв начин мениджърите постигат това. Макар че мениджърите често проявяват много малък интерес към теории, аз откривам, че те обикновено проявяват жив интерес към методи. Очите им светват, когато ги запознаят с метод, за който смятат, че веднага може да се използва за подобряване дейността на техните организации.

 

 

                        Има ли разлика между естествените науки и социалните науки?

                        ДА      НЕ

                        Трябва ли да отхвърлим философията на науката?

                        Доктрината на Попър за единството на метода

                        ДА     НЕ

Какво трябва да заеме нейното място?

Как трябва да се конструира знанието

 

Разширете философията на науката, така че да включи познаващите субекти

 

Фиг.1 Съвременни философски дебати относно теориите в областта на мениджмънта

Въпреки това по-голямата част от знанието, което преподаваме е в курсовете по мениджмънт, е представено под формата на теории. На студентите докторанти се казва, че трябва да усвоят теориите в своите области и трябва да проверят дадена теория, за да направят принос към знанието. Все пак големият интерес към методите сред практикуващите мениджъри ме накара да попитам, дали мениджърското знание не трябва да се организира по-скоро под формата на методи, отколкото на теории. Ето защо аз разширих Фигура 1 до Фигура 2, като най-отгоре добавих още един въпрос: "Трябва ли мениджърското знание да се организира под формата на теории или на методи?" По традиция отговорът е "теории". За този отговор могат да се посочат няколко причини. Първо, теориите са начинът, по който според философията на науката знанието трябва да се конструира. Второ, от учените се очаква да развиват теории. Същесвуват списания, ориентирани към специализирани области в мениджмънта. Членовете на факултета трябва да имат публикации в тези списания, за да израстват професионално. Трето, структурирането на знанието под формата на теории е начин да се спечели одобрение и легитимност сред колегите в университета извън Училището по мениджмънт. Създаването и проверката на теориите е начинът, по който университетите обикновено действат (това се отнася най-малкото за онези области, които се смятат за научни). А на мениджмънта често се гледа като на приложна социална наука.

 

Трябва ли знанието в областта на мениджмънта да се конструира под формата на теории или на методи?

Теории                          методи

Има ли разлика между природните науки и социалните науки?

Трябва ли методите да се използват за индивиди или за групи?

ДА

 

НЕ

 

Индивидите

 

Групите

 

 

Трябва ли да отхвърлим философията на науката?

 

Доктрината на Попър за единството на метода

 

“Мисли по този начин”

 

“Действай по този начин”

 

ДА                             НЕ

Какво трябва да заеме мястото й? Как трябва да се конструира знанието?

 

Разширете философията на науката, така че да включи познаващите субекти.

 

Фиг. 2 Конструиране на мениджърското знание или под формата на методи, или под формата на теории.

Ако човек предпочете отговора "методи" на първия въпрос от Фиг. 2, тогава може да се зададе допълнителен въпрос: "Трябва ли методите да се конструират, за да се подпомага вземането на решения от инидивидите или за да се подпомагат групите в постигането на консенсус върху хода на действието?" В областта на мениджмънте е налице огромна литература и върху двата възможни отговора. Методите за подпомагане вземането на решение включват дървета на решения, математически анализи, компютърни симулации, експертни системи и така нататък. Методите за подпомагане на групи от хора да постигнат консенсус върху хода на действието включват разнообразие от методи за изграждане на екипи, групови процеси и планиране. Фактът, че вече съществува огромно количество литература върху методите за мениджмънт, говори, че е налице подкрепа за легитимността на създаването на мениджърското знание под формата на методи.

Награди за подобряването на качеството

Има и друг фактор, който допринесе за интереса ми към методите като алтернатива на теориите. През последните двадесет години методите за подобряване на качеството бяха широко възприети в САЩ, Европа и други страни след успешното им приложение и по-нататъшно развитие в Япония.(Walton, 1989). Бяха учредени няколко награди за качество - наградата Деминг, наградата Боулдридж в САЩ и Европейската награда за качество в Европа. Критериите в тези награди широко се възприеха като модел за мениджмънт от изпълнителни директори на корпорации и държавни служители и други мениджъри. Успешното прилагане на тези критерии изисква използването на методи. Всъщност критериите казват, " За да управлявате добре една организация, правете следните неща". Резултатите са впечатляващи. Цяла поредица от спечелили награди компании логично покриват важни производствени показатели. Широкото възприемане на група методи в качеството им на най-добър наличен модел на управление от мениджърите в частния и обществения сектори в няколко страни е силно доказателство, че структурирането на знанието в мениджмънта под формата на методи има своите достойнства.

Всяка година критериите на наградите за качество се преглеждат и съдиите добавят или отстраняват въпроси, които отразяват текущото мислене относно най-добрите практики. Например, наскоро се появи добавка към наградата Боулдридж, отнасяща се до въпроса, дали фирмата е изготвила инвентар на своята информационна технология - хардуер и софтуер. Най-вероятно този въпрос е резултат от компютърния проблем за 2000-та година. За разлика от университетските курсове, които разделят управленското знание на различни дисциплини с непрестанно нарастваща литература, тези награди представят интегрирано крайно описание на това, как трябва да се осъществява управлението. Изпълнителните директори в обществените и частните организации, изглежда, подкрепят интеграцията на знанието под формата на методи, докато професорите по мениджмънт по принцип развиват знанието под формата на разнообразни и обикновено несвързани теории.

В рамките на университетите идеята, че управленското знание трябва да се конструира по-скоро под формата на методи, създадени в резултат от консултантската практика, отколкото на теории, публикувани в преглеждани от всички списания, трябваше да се бори с по-обширната, по-добре позната литература по философия на науката върху теориите. Докато теориите могат да бъдат проверени чрез експерименти, като се използват широко приети статистически стандарти, методите се приемат, отхвърлят или модифицират на базата на опит, документиран в истории, анекдоти и отделни случаи (case studies). Финансовото представяне на компаниите е друг начин за оценка на различните методи на управление.

Философия на методите

Ако решим, че методите са правлният начин да се структурира знанието на мениджмънта, каква философия трябва да направлява знанието под формата на методи? Например, как се проверяват методите? Представете си, че някой създаде метод за стратегическо планиране от рода на метода на Акоф за интерактивно планиране. Даден човек изпитва метода и получава добри резултати. Това подкрепя чувството за приложимост на метода. Втори човек обаче пробва метода и получава лоши резултати. Защо? Как може да се установи причината за лошите резултати. Дали методът има недостатъци? Дали човекът недостатъчно разбира метода? Дали общите мениджърски умения на човека са недостатъчно развити? Дали методът е неподходящ за специфичната организационна култура?

Съществува ли философска литература, която да ни ръководи при избора на методи и при проверката на методите, сходна на огромната по количество литература върху проверката на научните теории? В случая е налице литература, която предлага алтернатива на философията на науката. Едгър Артър Сингър Младши беше философ в Университета на Пенсилвания. Имал е двама много способни студенти - С. Уест Чърчил и Ръсел Л. Акоф. Сингър отбелязва, че философията на науката предлага знанието да се конструира под формата на твърдения от типа "ако...,то..." - ако експериментаторът извърши “А”, то той трябва да наблюдава “В” при положение, че всички други променливи остават константни. Като алтернатива на причинно-следствения модел Сингър предлага отношенията "производител - продукт" (Singer, 1941, 1946) . Примерът, който обикновено се цитира, е жълъдът и дъбовото дърво. За да се отгледа дъбово дърво, имаме нужда от жълъд, но освен това се нуждаем и от нещо много повече - почва, вода, слънчева светлина и благоприятен климат в продължение на няколко години. Жълъдът е необходим, за да израсне дъбовото дърво, но само той не е достатъчен. Чърчман и Акоф се опитват да заинтересуват своите колеги философи с теориите на Сингър. Успехът им е незначителен (Churchman and Ackoff, 1950, Churchman, 1971). Те обаче откриват, че хората от бизнеса проявяват голям интерес към идеите им и Чърчман и Акоф се преместват от философските факултети във факултетите по мениджмънт. Акоф, по-специално, развива поредица от методи за ръководство на своите консултантски дейности. Уилям Рот, студент на Чърчман и Акоф развива по-нататък идеите на Чърчман и Акоф.

Повечето философи на науката използват идеята за причинно-следствените отношшения и " ако...,то..." пропозициите. За да разберат сложните системи, те използват анализ и редукционизъм. Знанието е представено под формата на теории. От друга страна, Сингър, Чърчман и Акоф наблягат върху "отношенията производител - продукт" и необходимите условия. Те в еднаква степен използват синтез и анализ, както и експанзионизъм и редукционизъм. Експанзионизъм означава да се гледа по-скоро към по-широкообхватни категории, за да се установи смисълът, отколкото към по-тесни категории. В своите практически творби Чърчман и Акоф представят знанието под формата по-скоро на методи, отколкото на теории. Колегите на Чърчман и Акоф, които споделят този възглед са Фред Емъри и Ерик Крист. Други автори в областта на мениджмънта от рода на Биър(1986) и Чеклънд(1981) също развиват методи. Към днешна дата няколко училища по мениджмънт основават учебните си програми върху идеята, че управленското знание трябва да има повече формата на методи, отколкото на теории.

Наука 1 и Наука 2

Нека сега приемем, че тези два начина на структуриране на знанието като теории или като методи можем да смятаме за две форми на наука, където под наука в широк смисъл се разбира структурираното и проверено знание. Преди да разгледаме двете концепции за наука, нека най-напред разгранича два вида пропозиции, които съществуват в двата варианта на наука - теоретични пропозиции и методологични пропозиции.

Да приемем за момент, че в рамките на класическата концепция за наука съществуват два вида пропозиции. Наблюдателят предлага теоретични пропозиции, за да опише наблюдаваната система. Тези пропозиции са основани на отношенията от типа "причина - следствие". Пропозициите може да са математически или просто словесни. Теоретичните пропозици са онова, което имаме пред вид, когато говорим за теорията на дадена референтна система. Втората група пропозиции описва по какъв начин ученият трябва да взаимодейства с наблюдаваната система, за да формулира теоретични пропозиции. Тези методологични твърдения обясняват по какъв начин се събират данни, или по-общо, как се проверяват теоретичните твърдения. Методологичните твърдения предлагат процедури. Тези твърдения не се научна теория. Методологичните твърдения са онова, което имаме предвид, когато говорим за научен метод.

Обикновено казваме, че теоретичните твърдения описват онова, което смятаме, че знаем, докато методологичните твърдения описват по какъв начин трябва да действаме, за да проверим нашето знание. И двете групи твърдения съществуват в съзнанието на наблюдателя или на действащия субект, но са представени в явен вид под формата на теории и методи.

Физическите науки поставят ударението върху теоретичните тгвърдения. Във физическите науки голяма част от усилията в идеалния случай са насочени към развиване на математически модели на поведението на наблюдаваните системи. Методологичните твърдения - по какъв начин се събират данните - са по-малко проблематични и обикновено получават по-малко внимание. В социалната наука обаче акцентът често е обърнат. Голямо внимание се обръща на това, по какъв начин наблюдателят получава данни. Налице е голяма дискусия относно експерименталните и контролните групи и относно това, по какъв начин експериментаторът може да елиминира или поне да намали промените в наблюдаваната система, предизвикани от самия експеримент. По такъв начин в социалните науки методологичните твърдения често получават толкова внимание, колкото и теоретичните. Този различен акцент в социалните науки е свързан с факта, че количествените теории, каквито откриваме във физическите науки, трудно могат да се създадат в социалните - поне извън полето на икономиката.

Въпреки своите различия по въпроса, дали да се наблегне върху теорията или върху методите, тези два случая (естествените и социалните науки) могат да се разглеждат като примери за Наука 1. Във всеки от тези случаи резултатът от изследването е теоретични твърдения. Методите са просто средство за постигане на целта. В Наука 1 наблюдателят и наблюдаваната система са разделени. Наблюдателят е извън наблюдаваната система, а целта на методологичните твърдения и процедури е да се намали, а ако е възможно, да се отстрани, всяко въздействие на наблюдателя и експеримента върху наблюдаваната система. Целта е да се добие знание. По-късно това знание може да се използва за промяната на някоя система, но ролята на научния наблюдател е просто да добие знание.

Таблица 1

Две концепции за науката

Аспекти

Наука 1

Наука 2

Философия

Причина и следствие

Производител – продукт

Форма на знанието

Теории

Методи

Наблюдател

Извън наблюдаваната система

Част от наблюдаваната система

Причинност

Ако – то

Необходими условия

Перспектива

Редукционизъм

Експанзионизъм

Ориентация

Анализ

Синтез

Подход

Наблюдение

Участие

Дейност

Описание

Предписание

Приложение

Предвиждане

Създаване или проектиране

Критерий

Възпроизводимост

Полезност

Да предположим обаче, че още по-силно наблегнем на отношението между теоретичните и методологичните твърдения, и да си представим, че целта е да се развият методи, така че теоретичните твърдения (описанието на системния наблюдател) ще бъдат различни за всяка изследвана организация. Наречете този случай Наука 2. В Наука 2 наблюдателят не е отделен от наблюдаваната система, а по-скоро е част от наблюдаваната система. Освен това задачата е не толкова да се натрупа знание под формата на теории, а по-скоро да се промени дадена социална система. Ученият престава да бъде просто наблюдател, а се превръща също и в действащ агент и участник. Нарастването на знанието се измерва не само чрез математически модели на отношенията "причина-следствие" в наблюдаваните системи, но също и с подобрените методи на взаимодействие с хората и организациите, върху които наблюдателят или действащият агент се опитва да въздейства. Целта на наблюдението се разширява и включва интервенция. Задачата е не само да се развиват теории, но и да станем агент на социалната промяна. Следователно поставя се по-голямо ударение върху това, как наблюдателят вижда самия себе си и какви действия се смятат за правилни и полезни. По-скоро методи, отколкото теории, е това, което се пренася от една ситуация към друга.

Един от начините да разберем Наука 1 и Наука 2 е противопоставянето им на правовата система. Докато поначало Наука 1 е развита, за да ни помогне да разберем света на природата, правото е развито в продължение на много векове, за да помогне на хората да създадат устойчиви общества, които защитават индивидуалните свободи. Наука 2 е развита най-вече през последните десетилетия със стремежа големите организации да станат по-ефективни в постигането на своите цели. Наука 2 притежава някои от характерните черти на Наука 1, (например, знанието се развива чрез експериментиране) и някои от чертите на правото (например, целта е да се регулират големи социални системи).

Таблица 2

Три вида знание

 

Наука 1

Наука 2

Закон

Учените са високо образовани. Те имат специална подготовка.

Мениджърите понякога имат образование по мениджмънт. Те се нуждаят от лидерски умения.

Правистите и законодателите обикновено имат правно образование.

Знанието е кодифицирано под формата на теории.

Знанието е въплътено във формата на методи

Опитът е кодифициран в закони и съдебни решения.

Знанието се развива чрез използването на научни методи.

Знанието се развива чрез опит, често чрез консултантска практика.

Законите и прецедентите са резултат от избори, законодателство и съдебни искове.

Целта е да се опише как функционира светът.

Целта е да се подпомогнат хората да работят заедно и постигат общи цели.

Целта е да се постигне политическа стабилност и се защитят човешките права.

Знанието е съхранено в научната литература и преподавано в научните курсове.

Методите се научават и предават чрез тяхното използване.

От хората се очаква да спазват законите. Спазването на законите се гарантира от полицията и съда.

Теориите са крачки в едно безкрайно търсене на истината.

Методите подпомагат координацията, производството на стоки и разрешаването на конфликти.

Съвкупността от закони, прецеденти и юридически тълкувания осигуряват политическата и социална стабилност.

Теориите се променят чрез проверка, експериментиране и изобретение.

Методите се променят чрез имитация, експериментиране и иновация.

Законите се променят чрез политически процес.

Теориите се приемат като най-доброто налично обяснение на наблюденията.

Методите се приемат като средства за подобряване на груповото изпълнение.

Законите се спазват отчасти поради желанието да има устойчиво общество и отчасти поради страх от наказание.

Литературата по кибернетика от втори ред предоставя епистемологично оправдание за прехода от Наука 1 към Наука 2. Тази литература създава епистемология, основана върху неврофизиологията. Основното твърдение е, че всяко наблюдение се извършва от наблюдател, че наблюдения, независими от характерните черти на наблюдателя, са физически невъзможни и че "реалността" се конструира от всеки индивид на основата на неговия или нейния опит (von Foerster, 1981, von Glasersfeld, 1987). Тъй като опитът на всеки индивид е ограничен, необходими са други хора, за да проверим нашите възгледи за "реалността". "Обективността" е заместена от "споделена субективност". Като работят съвместно, хората са в състояние да създадат нови видове организации и общества.

Заключение

Аз предлагам знанието в областта на мениджмънта да бъде организирано под формата по-скоро на методи, отколкото на теории. Наричам тази форма на знание Наука 2, защото я схващам като начин на структуриране на знанието, който е продължение на по-ранните концепции за наука. Наука 2 обхваща Наука 1 в смисъл, че знанието за това, как “работи” светът, е вградено в Наука 2. Наука 1 обаче представя знанието под формата на хипотези: ако променливата “А” се увеличи, то променливата “В” също ще се увеличи при положение, че всички други променливи остават непроменени. Наука 2 представя знанието под формата на заповеди: “Ако искаш такива резултати, действай по този начин.” Освен това, като наричаме този начин на познание по-скоро Наука 2, а не теория на действието или философия на методите, ние подчертаваме, че това е начин на познание, който е алтернативен на класическата философия на науката. Наука 2 е начин да се развие знание за области, които включват познаващи субекти, точно както Наука 1 е начин за развиване на знание за области, които обикновено не включват познаващи субекти. Вярвам, че ние по-лесно ще създадем по-хуманен живот и по-хуманни светове, ако подчертаваме ролята на субекта, на наблюдателя или на действащия агент при създаването на знание, а не като приемаме, както правят някои концепции на науката, че присъствието или отсъствието на познаващи субекти не е от никакво значение за това, как знанието се развива и организира.

Използвана и цитирана литература:

[Ackoff, et al, 1981] Russell Ackoff, et.al. Creating the Corporate Future. Wiley, 1981.

 

[Baburoglu, et al., 2000] Oguz Baburoglu, and Merrelyn Emery and Associates (eds.). Educational Futures:  Shifting Paradigm of Universities and Education.  Istanbul, Turkey:  Sabanci University Press, 2000.

 

[Beer, 1986] Stafford Beer.  Diagnosing the System for Organizations. Wiley, 1986.

 

[Checkland, 1981] Peter Checkland.  Systems Thinking, Systems Practice. Wiley, 1981.

[Churchman and Ackoff, 1950] C. West Churchman and Russell L. Ackoff.  Methods of Inquiry:  An Introduction to Philosophy and Scientific Method.  St. Louis:  Educational Publishers, 1950, pp. 205 ff and 421 ff.

[Churchman, 1971] C. West Churchman.  The Design of Inquiring Systems:  Basic Concepts of Systems and Organization.  New York:  Basic Books, 1971. 

[Churchman, 1979] C. West Churchman.  The Systems Approach and its Enemies.  New York:  Basic Books, 1979.

[Feyerabend, 1988] Paul Feyerabend.  Against Method.  New York:  Verso, 1988.

 

[Morgan, 1983] Gareth Morgan (ed.).  Beyond Method:  Strategies for Social Research.  Beverly Hills, CA:  Sage Publications, 1983.

 

[Roth, 2000] William Roth.  The Roots and Future of Management Theory:  A Systems Perspective.  St.. Lucie Press, 2000, p. 156-158.

 

[Singer, 1941] Singer, Edgar Arthur, Jr., “Logico-Historical Study of Mechanics.”  Studies in the History of Science, University of Pennsylvania Press, 1941.

 

[Singer, 1946] Singer, Edgar Arthur, Jr., “Mechanism, Vitalism, Naturalism.”  Philosophy of Science.  Vol. 13, 1946, pp. 81-99.

 

[Umpleby, 1990] Stuart A Umpleby. "The Science of Cybernetics and the Cybernetics of Science." Cybernetics and Systems, Vol. 21, No. 1, 1990, pp. 109-121.

 

[Umpleby, 1992] Stuart A. Umpleby "Strategies for Winning Acceptance of Second Order Cybernetics."  In George E. Lasker, et al. (eds.)  Advances in Human Systems and Information Technologies. Windsor, Canada:  International Institute for Advanced Studies in Systems Research and Cybernetics, 1992. pp. 97-196.

 

[Umpleby, 1997] Stuart A. Umpleby "Cybernetics of Conceptual Systems."  Cybernetics and Systems, 28/8: 635-652, 1997.

[Von Foerster, 1981] Heinz Von Foerster.  Observing Systems.  Seaside, CA:  Intersystems, 1981.

[Von Glasersfeld, 1987] Ernst Von Glasersfeld.  The Construction of Knowledge.  Seaside, CA:  Intersystems, 1987.

[Walton, 1986] Mary  Walton.  The Deming Management Method.  New York:  Perigee Book, 1986.

 

 

 

back to recent papers page